Днес в последния ден на 2010-та мисля каква беше изминалата година за Остава, за мен, за хората около мен и групата. Хубавото е, че се чувстваме живи и все по–концентрирани в идеите си… дори и в споровете за пътя на групата и музиката. Това, което разбрах категорично вече е, че Остава не ми принадлежи, както не е собственост на никой от нас, тя си има собствен път и пространство, макар и зависещо от нас, като нейни родители и вас, като хора които се вълнуват от съдбата й.

През следващата година се надяваме да довършим и издадем песните си за предстоящия ни албум, или поне няколко такива… мислим, мислим, действаме. Също и книгата на издателство Сиела, посветена на групата, ще излезе може би напролет. Работим и по няколко международни музикални проекта, свързани с Русия, Румъния и Германия. Имаме вече и предложение за участие в голям фест… стискайте ни палци!

Много неща хрумват в главата на всеки човек, като си помисли какво е направил и какво не е могъл през годината… но всъщност истината за това, че се реших да пиша няколко думи сега, е единствено чувството на благодарност към всички вас, които влизате в този сайт, питате се какво става с тази група, какво предстои, вълнувате се, харесвате, не харесвате, отричате, заклеймявате и обичате Остава.

Всичко това е любов, ние сме щастливи, че я получаваме от вас. Дано и ние ви караме да се чувствате щастливи понякога с това, което правим!

Весело посрещане на Новата година на всички, пазете се и се обичайте!

Наздраве!

Жоро

(от името на Остава)