„Нека да направим група“, казва Жоро на Боян някъде през 1991 година в Габрово и така Георги Георгиев (китара и вокали), Боян Петков (бас) и Драгомир Димитров (барабани) създават Остава – група, която написа историята на българската алтернативна музикална сцена, повлия поколения и промени човешки съдби. Свилен Ноев (вокали и китара) се присъединява към Остава през 1995, а Даниел Петров заменя своя предшественик на барабаните 4 години по-късно, за да се сформира оригиналният състав на квартета. Може да се каже, че историята обича Остава, след като всеки техен албум се радва на съдбата да се превърне в своеобразна класика още с излизането си и изпреварва със светлинни години всичко, което се е случвало в музикалните среди у нас до този момент.

Суровият китарен звук на Остава напомня на някои от най-влиятелните британски групи от близкото минало, като например Oasis, The Smiths, Blur и Suede. Той е преплетен със студените и същевременно нежни мелодии, типични за пост-пънк и нюуейв движението, доминирало западния ъндърграунд през 80те. Така групата създава собствен стил, определил цяла ера в българския алтернативен рок. Жанр, който едва се забелязва дотогава.

Първите студийни записи на Остава поставят основите за донякъде неочаквания успех на първия им албум. Първата песен, която групата реализира като радио сингъл – обичайния формат по онова време, е „Поля от слънчогледи“, превърнала се в своеобразен хит, след като дори бива наградена за най-добра песен за 1994 от Българското Национално Радио. Същата е и съдбата на акустичния химн „Ние сме волни“ през 1996. Чужди промоутъри забелязват Остава още тогава и групата е поканена да вземе участие в турския Roxy Music Gulneri Festival със Свилен Ноев като вокал.

Четворката започва постепенно да заема полагащото й се място на родния музикален пазар в края на 90те, след подписването на първия професионален договор с Riva Sound. През пролетта на 2000 година на бял свят се пoявява и албумът Пинг понг, който получава повече от позитивни реакции в българската музикална преса. Първите два сингъла – „Празен кадър“ и „Пинг понг“ имат масивна ротация в българското радио пространство, но песента, която изпраща Остава на върха на класациите е „Ще дойдеш ли с мен“, за някои – лека заемка от хита на The Smiths от средата на 80-те „There Is A Light That Never Goes Out“, за други – крайъгълен камък в историята на българската алтернативна музика. Песента е обявена за Най-Добра Рок/Алтернативна Песен на третите Годишни Музикални Награди на телевизия ММ. Четвъртият сингъл на групата – „Мъничко човече“, също се превръща в поредния хит на Остава, както и в специален момент по време на техните концерти.

Към края на 2001, все още не в пълния си състав, групата започва да записва втори студиен албум. С нов член на борда – Михаил Шишков на слайд китарата, петорката доразвива звученето си в амбициозна бленда от indie рокендрол рифове и тайнствени, прочувствени, музикални хармонии.

След подписването на договор със Stars Records и издаването на още два успешни сингъла – „Мини тяло“ и „Красиви хора“, вторият албум на Остава След любов по време на война се появява по магазините през март 2002. В началото критиката го приема с ентусиазъм, за разлика от доста фенове на групата. Година по-късно, през април 2003, петорката записва концерт във Военния Клуб в София и го издава в ограничен тираж под името Любов по време на война като подарък за верните си фенове. DVD с материала от същия концерт трябва да бъде издадено по-късно същата година, но разногласия между групата и новия им лейбъл „Стейн Студио“ замразяват проекта.

Но една беда никога не идва сама – барабанистът на Остава напуска групата в началото на юни, след като решава да замине със семейството си в чужбина. Мястото му заема Владимир Василев – бивш барабанист на Анимационерите и Сигарета. С негова помощ Остава завършват записите на третия си студиен албум, озаглавен просто Моно, който излиза в началото на 2005. Преди него се завъртат синглите „Шоколад“ и „Моно“. Песента „Шоколад“ достига първото място в българската класация Топ 100 и остава на върха в продължение на 7 поредни седмици!

В началото на февруари 2005 групата е поканена да изнесе концерт в „Magnet“ – може би най-култовия рок клуб в Берлин. Поканата е отправена лично от местната промоутърска агенция Karrera Klub, работила преди това с групи от ранга на Kaiser Chiefs, The Libertines и The Killers. Благодарение на фенове, живеещи в Австрия и Германия, концертът се превръща в успешен мини тур, включващ участия във Виена, Щутгарт, Карлсруе и Кьолн.

На церемонията по връчването на седмите Годишни Музикални Награди на телевизия ММ в Двореца на Културата и Спорта във Велико Търново Остава печели нови две награди – за Най-Добра Рок/Алтернативна Песен („Шоколад“) и Най-Добър Рок/Алтернативен Албум (Моно). Две седмици по-късно идва ново признание за групата – на 27-ми март 2005 в НДК „Шоколад“ е обявена за пореден път за Най-Добра Песен – този път от БГ Радио.

След безспорния успех на третия студиен албум на Остава логично следват и нови ангажименти зад граница. Групата се завръща в Германия за нов тур в оригиналния си състав, където използва възможността да представи нов материал. Новите песни, сред които „Sex In The Morning“, „You“ и „Should Eye“ получават своята премиера по време на едноседмичен немски тур, обхващащ 6 концерта в 5 града из цялата страна.

По-късно същата година групата свири в известния лондонски клуб Brixton Telegraph на 6-ти октомври и получава възможността да бъде първата българска група, която предава пряко в Интернет концерта си за феновете в България и по света.

През това време Остава прекратява договора си с лейбъла Стейн Студио поради непреодолими различия между двете страни. Започват записите на четвъртия си студиен албум с работно заглавиеTelephone Book и спонсориран от Книгомания. Квинтетът планира да запише албума поне частично на английски език. С помощта на VivaTel, първият сингъл „Sex In The Morning“ e готов да се появи в медийното пространство по-късно през март 2007 с клип, режисиран от Валери Милев. С нов продуцент, който да освежи звука на групата и „Sex In The Morning“, мастерирана в Съединените Щати от Брад Блекууд, номиниран 6 пъти за престижните награди Grammy, бъдещето изглежда повече от оптимистично за Остава. Не сте ли любопитни? Аз лично съм…

Shakermaker / Иван Милев